[1] Маркетизацията и индивидуализацията на всички сфери на обществото водят до

[1] Маркетизацията и индивидуализацията на всички сфери на обществото водят до възходяща конфликтност и съмнение. В резултат на глобализацията на капитала и намаляване на регулативните благоприятни условия на страните са деконструирани голям брой механизми на създаване на доверие. Фактори за рецесията на доверието станаха ускореното повишаване на обществените неравенства, при което увеличаващо се количество благосъстояние отива в ръцете на 1 % най-богати в обществата; световните трансформации в геополитическата и геоикономическа сила; рецесията на демократичната народна власт, разпадът на систематичните партии, фрагментизацията на политическия живот, възходът на популизма и национализма като средство за основаване на идентичности и доверие.

Вторият главен фактор за рецесията на доверието са технологиите, които водят до промяна на идеологическите апарати, играещи съществена роля във образуването на базисните полезности на обществото. Неолибералният капитализъм се съчетава с технологиите на третата и четвъртата индустриална гражданска война,  които понижиха ролята на обичайните медии като вестници, радио и телевизия за сметка на интернет и опцията всеки да генерира наличие там и то да доближава до всяка точка на земята. Това бе обвързвано с възхода на обществените мрежи и опцията на милиони хора да приказват и да бъдат чувани, внезапно увеличение на информацията, появяването на ехтене стаи, в които противопоставящи се и не доверяващи се на останалите групи от хора се самозатварят и взаимно си имат вяра, с възхода на това, което през днешния ден се назовава хейтърство, а с него и възходящи митинги и форми на политическо принуждение. 

Третият фактор за рецесията на доверието е ускоряването на всички промени, тяхната експоненциалност, която усили внезапно несигурността и непрогнозируемостта на света край нас, води до срутване бързо на всевъзможни упования, прогнози, обещания, правени от политици и експертни групи. Това бе съчетано с внезапно увеличение на световната взаимосвързаност, даваща опция една или друга заплаха в съответен район или офанзива от единия завършек на света да доближи бързо във всяка точка на планетата. Можеш да бъдеш ограбен от лъжец от другия завършек на света, да бъдеш хакнат от хакер, намираш се на милиони километри. Появяват се напълно нови оръжия и по този начин нар. асиметрични закани, при които  не страни или огромни субекти, а няколко души могат да станат рискови за милиони хора . Неслучайно още през 1990-те години стана съвременна книгата и теорията на Улрих Бек за световното рисково общество и  думата „ риск “ сега е една от най-употребяваните в обществените мрежи – на британски да вземем за пример може да се срещне към 7 милиарда пъти. Това основава настройки, че нищо не е несъмнено, че всеки миг можеш да бъдеш подложен на един или различен риск.  Нарастващата неустановеност е причина за срутване на доверието към всеки и всичко , за напредък на тайни теории, за бърза промяна на субектите на доверие, намаляваща роля на обичайните престижи като морални водачи в една или друга сфера. Типичен образец в това отношение бе световната икономическа рецесия през 2007-2008 година, която съвсем никоя институция и важен специалист не съумя да предвижда, по-късно пандемията от Ковид-19, а сега новата световна икономическа рецесия, при която отчетите и анализите на международните организации  през последните месеци включват термини като „ неустановеност “, „ безпорядък “, „ хаос “, „ риск “.

Всичко това бе обвързвано с внезапно срутване на всички типове доверие – политическо, икономическо, институционално, в другите типове престижи, с поляризация на обществата  и изобретяване на облиците на врага като инструмент за обединяване и образуване на общности, учредени на отрицателни идентичности . Това се вижда от голям брой емпирични проучвания, които се вършат както в народен, по този начин и в световен проект от най-различни социологически организации и консултантски компании, защото казусът за доверието е извънредно значим както за сполучливото действие на огромните компании и задачите стопански системи, по този начин и за страните и политиците.

Едно от най-известните и авторитетни световни проучвания са годишните отчети от 2000 година насам с резултатите от проучване на към 36 000 души в 28 страни на всички континенти, правени от американската консултантска компания в региона на обществените връзки и маркетинга Еделман – по този начин нар. Еделман барометър на доверието, който прави разнообразни корелации и обрисува трендовете в това отношение. Последният отчет от 2022 година, в който се дават данни от проучване на доверието има показателното подзаглавие „ Цикълът на съмнение “, под което се разбира ускореният напредък на недоверието в огромна част от страните, където господства неолибералния капитализъм в света. Какво демонстрират неговите данни?[2]

Първо. За да се прави относителен разбор се употребява като инструмент Индексът на доверието, представляващ междинното аритметично число на процентите от жители, които изпитват доверие към четири вида институции – неправителствени организации, бизнес, държавни управления и медии. Като цяло през 2022 година този показател общо за всички проучени 28 страни в света е 56, което значи, че приблизително 56 % от популацията в тях има доверие към тези институции. Това, което е значимото и се открива от изследването е  внезапното рухване на доверието в страните с демократична народна власт и ускореното му повишаване в страни, в които няма демократична народна власт, само че имаме сполучливо развиване на стопанските системи.  През 2022 г. на първо място в света по доверие на жителите си към тези институции  е Китай  с неговия социализъм с китайски характерности, имащ  най-голям показател от 83 . Китай в този смисъл е и държавата с най-голям обществен капитал в света, който забелязан през призмата на доверието единствено спрямо миналата година е нараснал с 11 % от 72 на 83. След него са  Обединените арабски емирства  с Индекс от 76, нараснал спрямо 2021 година с 9 %. На трето място е  Индонезия с Индекс от 75.

Как стоят нещата в демократичните демокрации с техния неолиберален капитализъм?

Съединени американски щати са на едно от последните места  – 24-то място с Индекс от 43, намалял спрямо предходната 2021 година с 5 %, а спрямо 2017 година – с 10 %. Най-много за една година е паднал Индексът на доверие  в Германия , водещата страна в Европейски Съюз, където през 2021 година той е бил 53, а през 2022 година се е снижил до 46. В Нидерландия и Австралия показателят им пада спрямо предходната година с по 6 % и е надлежно 57 и 53.

Това от своя страна е съпроводено с възходящ скептицизъм към бъдещето в страните с неолиберален капитализъм и демократична народна власт. Когато се задава въпросът „ Вашето семейство и вие ще живеете ли по-добре през идващите пет години “,  преди всичко по скептицизъм е Япония  – единствено 15 % от японците считат, че ще живеят по-добре. На второ място по скептицизъм е  Франция  – единствено 18 % от французите считат, че ще живеят по-добре. На трето място е  Германия  – 22 %, на четвърто е  Италия  – 27 %, на пето  Нидерландия  – 29 %, на шесто е  Англия  – 30 %, на девето място е  Испания  с 36 %.

Не къде да е, а в огромните страни на Европейски Съюз, в който влязохме и ние хората са най-пеимистични за бъдещето . Това са страните, в които този скептицизъм е най-голям от 2000 година насам, откогато се мери Индексът на доверие от Еделман. Съединени американски щати са на 11-то място по степен на скептицизъм – там единствено 40 % от популацията счита, че ще живее по-добре идващите 5 години. В развитите западни страни липсва стопански оптимизъм,  за разлика от Китай, Индия, Индонезия, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, където Индексът на доверие е доста по-висок, а в международните разбори на геополитическите трендове от ден на ден се приказва, че това са страните, които ще оформят бъдещето на света.

Второ. Установява се възходяща разлика сред обществените съсловия с високи приходи, с по-високо обучение и осведоменост и останалото население във връзка с доверието към неправителствените организации, медиите и държавните управления. През 2012 година разликата в доверието на най-богатите 25 % от популацията и най-бедните 25 % от популацията е била единствено 6 %, а 10 години по-късно тя е 15 % – 62 % от богатите имат доверие и 47 % от бедните. Страните с най-голямо неравноправие на доверието, корелирано с неравенството в приходите са Тайланд – 36 %, Саудитска Арабия – 27 %, Англия – 25 %, Ирландия – 23 %, Германия и Нидерландия – 21 %. Други проучвания вършат корелация на това разграничение с отношението към тайни теории. Колкото по-несигурна, изложена на риск е една обществена група толкоз по-склонна е да има вяра в разнообразни тайни теории или да счита, че повода за нейните проблеми е някакъв зложелател и това се употребява като инструмент за популистки и антисистемни водачи и партии.

Трето. През последните години се открива възходящо съмнение към другите типове водачи, което явно е корелирано с наклонността на възходящото неравноправие. През 2022 година средно 67 % от популацията на изследваните 28 страни счита, че публицистите и репортерите лъжат, което е 8 % повече спрямо 2021 г.; 66 % настояват, че водачите на държавните управления лъжат, което е 9 % повече спрямо 2021 г.; 63 % считат, че бизнес водачите лъжат, което е 7 % повече спрямо преходната година. Само 58 % имат доверие на своите сънародници, 63 % – на представителите на здравната система, 74 % – на тези, с които дружно работят, 75 % – на учените. Както се вижда, 25 % не имат вяра на представителите на научната общественост, а 37 % – на лекарите. И измежду тях са главните представители на тайните теории да вземем за пример за ковид-19.

Четвърто. На държавните управления и медиите преобладаващото число дали отговор в световен проект гледат като на сили, които разделят и опълчват обществото. Изводът, който се прави в проучването е: „ Откриваме свят, увлечен в циничен цикъл на съмнение, подхранван от възходящата липса на религия в медиите и държавните управления. Чрез дезинформация и разделяне тези две институции подхранват цикъла  и го експлоатират за търговски и политически облаги . “

Пето. Разделенията сред последователите на политическите партии са разделения и по доверието, което имат техните гласоподаватели към другите обществени субекти. Типична в това отношение е обстановката в Съединени американски щати, където недоверието на последователите на републиканците е по-високо от това на демократите. На това, което прави и приказва бизнесът се доверяват 55 % от демократите, само че единствено 48 % от републиканците; на неправителствените организации се доверяват 57 % от последователите на демократите и единствено 38 % от последователите на републиканците; на държавното управление имат доверие 53 % от последователите на демократите и едвам 29 % от последователите на републиканците; на медиите – 55 % от последователите на демократите и едвам 24 % от последователите на републиканците. Неслучайно   традиционната работническа класа, която обеднява се ориентира към републиканците, а демократите в по-висока степен поддържа идеологията на неолибералния капитализъм, без значение от това, че обичайно в Съединени американски щати за леви считат демократите, а за десни републиканците.

Шесто. Известно е, че през последните години върви възходяща борба сред Съединени американски щати и Китай за това кой ще бъде новият международен хегемон с най-високи достижения в стопанската система, технологиите, военната сфера. В този подтекст и трендовете в нивата на доверие в тези страни са значим знак за вероятностите на тази борба. Какви са изводите по този въпрос в проучването на Еделман? Именно в подтекста на рецесията на доверието в неолибералния капитализъм в страните с демократична народна власт откриваме, че като цяло в азиатските страни, като се изключи Япония, имаме напредък на доверието към бизнеса и това доверие е доста по-високо в сравнение с в Съединени американски щати и главните страни в Европейски Съюз и разликата посред им нараства, което е удостоверение на други проучвания, които демонстрират, че центърът на международната стопанска система се измества от обичайния Запад към Азия.

Подобно повишаване на доверието в азиатските страни и намаляването му в съществени страни на по този начин нар. Запад имаме и по редица други посоки – към здравните системи, националните банки, наднационалните организации. Доверието нараства в азиатските страни, в Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия и в същото време е доста по-ниско и понижава в Съединени американски щати, Германия, Канада, Австралия. Доверието към ролята, мястото, смисъла на технологиите през последните 10 години нараства и е най-високо в Китай, Индия и Индонезия (съответно 90, 89, 91). Същевременно понижава мощно в Съединени американски щати и Западна Европа (в Съединени американски щати е 54, в Германия, Франция и Англия е по 61). В Азия има възходящ софтуерен оптимизъм, в Съединени американски щати и Западна Европа пораства софтуерният скептицизъм.

Особено отчетлива е тази наклонност при съпоставяне на Китай и Съединени американски щати. По този въпрос в проучването на Еделман се прави изводът: „ Дивергенцията на доверие в Китай-САЩ се уголемява до най-голямата за всички времена “.  В Китай с неговия социализъм с китайски характерности доверието непрестанно нараства, в Съединени американски щати, чиято социалноикономическа система от времето на Роналд Рейгън насам е характеризирана като неолиберален капитализъм, понижава и през 2022 г.  показателят на доверие в Китай е 83, до момента в който в Съединени американски щати е 43. Към държавното управление доверие в Китай има 91 % от популацията, в Съединени американски щати – 39 %, към медиите в Китай- 80%, в Съединени американски щати – 39 %, към бизнеса – в Китай 84 %, в Съединени американски щати – 49 %, към неправителствените организации в Китай – 77 %, в Съединени американски щати – 45 %.

Всички тези трендове можем да открием в разнообразни версии и в други проучвания на международно известни проучвателен центрове. Ще дам образец с проучването на учредената през 1935 година американската организация за емпирични социологически проучвания Галъп, която в изследването си през юни 2022 година прави извода, че доверието на американците към главните американски институции е на исторически ниско ниво през последните десетилетия – към Върховния съд – 25 %, към президентството и конгреса – 23 %, към църквите – 31 %, към вестниците – 16 %, към наказателната система – 14 %, към огромният бизнес – 14 %.[3]

В България , която е най-неравната страна освен в Европейски Съюз, само че и в Европа и с едно от най-ниските данъчно облагане на капитала, за сметка на Данък добавена стойност, с което се таксуват и най-бедните и в този смисъл е и най-неолибералната страна в Европа откриваме не по-различни трендове.  С Индекс на Джини 41.3 по неравноправие на благосъстоянието тя е директно до Съединени американски щати, които са с Индекс на Джини 41.4 и в този смисъл сме страната, която в най-висока степен в Европа е изразител на американизиарания неолиберален капитализъм.  Затова и не е инцидентно, че  мащабът на съмнение на българина е един от най-големите в Европа и след 32 години налагане на периферен, компрадорски и клептократски неолиберален капитализъм , маскиран като „ преход към народна власт “ доверието към нейните институции е минимизирано. Според изследване не на какъв да е, а на  Института Отворено общество през октомври 2021 година с най-високо доверие у нас са били Българската православна черква с доверие от 61 % , армията – 58 %, висшите училща – 52 %.  С най-ниско доверие са били политическите партии – 13 % доверие против 80 % съмнение и Народното събрание – 10 % доверие против 83 % съмнение.

Същото виждаме и в най-близките до нас по неравноправие Съединени американски щати.  Многодесетилетното изследване на трендовете на отношението към американското държавно управление на международно известната изследователска институция в региона на емпиричните социологически проучвания „ Пю рисърч сентер “ демонстрира, че доверието към американското държавно управление е било най-високо през времето на обществено демократичната страна от кейнсиански вид през 1958 година, когато е достигало тогава 73 % и е почнало да рухва след 1970-те години, достигайки едвам 20 % през 2022 г.[5]

От своя страна известната американска изследователска организация Ранд корпорейшън разгласява отчет, озаглавен „ Упадък на истината “, в който приказва, че в Съединени американски щати,  наред с понижаване на нивото на доверие в другите сфери измежду американците през последните две десетилетия внезапно пада доверието към обстоятелствата и към уважавани преди този момент източници на фактическа информация   и разбори, което води до политическа парализа и колапс на гражданския дискурс .[6] В страната, която е модел и наставника на нашите „ демократи “ и трубадури на неолибералния капитализъм, именуван от тях „ демокрацията “ голяма част от хората не имат вяра към този момент на никото и на нищо. Този капитализъм се тресе по шевовете си.

Можем да създадем извода, че несъгласията, довели до рецесията на неолибералния американизиран капитализъм намират изразителен израз в измененията на доверието и в разликите в доверието в обособени страни, райони, обществени съсловия. Там, където има по-високо доверие имаме и по-успешно икономическо развиване. Това е обвързвано с възхода на нови геополитически сили, които имат разнообразни цивилизационни обичаи и организират политика на мощни страни,  подчиняващи капитала , което е причина за радикална геополитическа и геоикономическа смяна, в която страните, които са запазили по-високи нива на доверие  изместват досегашния неолиберализирал се Запад  в международното съответствие на силите.

[1] PROFITING FROM PAIN. The urgency of taxing the rich amid a surge in billionaire wealth and a global cost-of-living crisis, Available at:  https://oi-files-d8-prod.s3.eu-west-2.amazonaws.com/s3fs-public/2022-05/Oxfam%20Media%20Brief%20-%20EN%20-%20Profiting%20From%20Pain%2C%20Davos%202022%20Part%202.pdf, [Accessed 23.05.2022]

[2] Edelman Trust Barometer 2022, Available at: https://www.edelman.com/sites/g/files/aatuss191/files/2022-01/2022%20Edelman%20Trust%20Barometer%20Global%20Report_Final.pdf, pр. 21-22 [Accessed 01.11.2022]

[3]  Jones, Jeffery M . Confidence in U.S. Institutions Down; Average at New Low, Available at: https://ne-ws.gallup.com/poll/394283/confidence-institutions-down-average-new-low.aspx, [Accessed 05.07.2022]

[4] Белчева, Драгомира . Обществено доверие към висшите учебни заведения в България през есента на 2021 година, Available at: https://osis.bg/wp-content/uploads/2022/01/%D0%94%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%92%D0%A3-2021-FINAL.pdf, с. 2 [Accessed 01.11.2022]

[5] Americans’ Views of Government: Decades of Distrust, Enduring Support for Its Role, Pew Research Center 2022, р. 4

[6] Truth Decay. An Initial Exploration of the Diminishing Role of Facts and Analysis in American Public Life, Rand, 2018

Този текст е фрагмент от публикацията на проф. В. Проданов „ Неолибералният капитализъм и рецесията на доверието “, В: сп.  Етически проучвания,  бр. 7, кн. 2/2022. Виж: https://jesbg.files.wordpress.com/2022/12/vprodanov-nlkknd.pdf

Клуб 24 май